Така е днес, тук, в България

"Таксиметровият шофьор от "Цариградско шосе" получи 9 г. затвор"
в-к СЕГА, 16,01,2014

9 години за два човешки живота ?!

9 години и „съжалявам“?!

9 години и „извинявам се, нищо не може да се върне“?!

Наказание? Възмездие? Законност? 

Справедливост? ….. Смисъл?


В тази държава няма много неща, но очевидно няма и закони….. Параграфи и алинеи, в които са скрити много вратички, в които са заложени много отворени възможности, които дават шанс, портал, път и никакво изкупление…
Не, не съм нито човекът, който има право да съди, нито съдникът, който раздава присъди….

Една история, която не ми дава мира…
Мъж, пиян, губи управление над автомобила си и убива двама човека…. Единият е 6 годишно дете… 10 ранени….1 000лв. гаранция… делото продължава 5 часа … той се извинява ?!... признава се за виновен ?! …. и правилата и възможностите на закона го оневиняват …

9 години…

За два човешки живота ….

Сигурно не разбирам?!

Сигурно съм крайна ?! Какво пък, нали е важно да си разбере грешката,
да се промени,
да осмисли ….

9 години…

За два човешки живота ….

Все пак живеем в хуманно време, всеки има права и всеки е в правото си да се защитава и да се бори за свободата си.

Круме!!! Къде са законите и морала ти ?!

Днес, тук, в България мирише на мърша!

В България осъждат поет за 200 лв. неплатени сметки…

Днес, тук в България играят белот с нас, със съдбите, мечтите, хляба и живота ни!

Днес, тук в България има два вида хора – едните се вълнуват от партийни вълнения, другите си стягат куфарите и си легализират дипломите, а има и едни трити чешити – те, мислят как да изхранят децата си!

Така е днес, тук, в България…..

a fresh page, a fresh start ...

Вярвам, че всичко може да бъде променено, дорисувано, оцветено, всичко може да бъде преглътнато и скътано дълбоко в скрина. Но нищо, никога не може да бъде напълно забравено! Знам го! Дори в моментите, в които съм абсолютно сигурна, че съм го изтрила, споменът, вкусът, усещането лекичко се провира на пръсти и точно в момента, в който най-малко очаквам прошепва в ухото ми „Тук съм!“.

Вярвам, че ако много искам да стана бяла – ще стана! Знам, че мога да поема и да разпръсна светлина. Вярвам, че онези коварни погледни, които ме пресрещат мога да отклоня. Със сигурност не мога да ги променя… това могат да направят само очите, които ги раждат. Вярвам, че с една усмивка мога да си създам плащ, да се загърна и да продължа.

Мога да смачкам на топка всичките си измислени филми и роли и да ги ….. хвърля? …. скрия? … похлупя?... е, ще си създам нови! Ще бъдат по-уверени, по–изправени, по-ведри, по-дръзки, по-жълти, по-умерени, по-смели, по-силни, по-…

Такааа, вземам тампонче и махам грима, изчиствам, изплаквам. Поглеждам за всеки случай през прозореца – толкова ясно небе! Топло и птиците пеят. Средата на януари? Идеално време за старт (нека не казваме ново начало, че имам набор начала в гардероба). Полагам основата на новия грим. Ще избера по-спокойни и усмихнати тонове, може би дори ще рискувам с нещо напълно различно…
Привет :)