Когато реших да разкажа за пътят на моя бизнес, в началото си представях, че ще се наложи да намеря нещо особено значимо, за да бъде разказано, защото …. за мен това е моят път на лутане, грешене, търсене, нови срещи и щастие. Щастието, че съм направила нещо полезно, нещо интересно, нещо хубаво, за което хората ще си спомнят и това ще ги кара да се чувстват добре.
Търсих значима случка, необикновена история, която е преобърнала живота ми и е отворила пред мен нови врати. Търсих вдъхновяващо послание, което някой мъдър човек ми е казал и то е променило живота ми. Търсех момент, в който съм взела съдбоносно решение и то е било определящо за моят бизнес успех... Не намерих диамант, който сега да извадя пред вас.
Единственото, което присъстваше във всеки момент, който изплуваше в съзнанието ми, докато търсех, беше личното ми упование в надеждата. Съвпадението с името ми е просто закачка.
Пътят на всеки успех е много криволичещ и в повечето случаи труден. Появяват се предизвикателства, чиято сякаш единствена цел е да ни откажат. Лично аз срещах и хора, които почти да ме откажат. Защото, както има вдъхновители, има и демотиватори. Моята тайна е в непрекъснато учене. Аз избрах да откривам непрекъснато нови неща, дори съвсем различни, не свързани с работата ми. Умения, които провокират любознателността ми и са като животоспасяващ еликсир за надеждата. Едно от тях например е умението да меся хляб. Бих го сравнила може би с грънчарството. Научих се на търпение и намерих баланс.
В живота ми има много интересни поврати. Всеки от тях сам по себе си е урок. В различните ситуации, надеждата е имала различна яркост, сила и присъствие.
Каква всъщност е представата ни за успех? За бизнес успех?
За всеки от нас това е различно. За някои може да е основаване на компания, занимаваща се с открития на нови възможности; за друг - да ръководи екип от умни, обичащи работата си хора, а за трети - финансово благополучие, което му позволява да обиколи света.
Две са общите точки във всички случаи според мен – удовлетвореността и признанието.
Признанието на хората около теб, че каузата, за която работиш и философията, върху която изграждаш бизнеса си е полезна и необходима. И удовлетвореността, че това, което правиш - прави теб щастлив.
Две са най-ярките картини, които пазя от детските си години. Едната е как ям тънък резен диня на двора. Второто е как с майка ми си измисляме истории. Вървяхме по улиците и създавахме истории за къщите, за дърветата, за улиците, за всичко около нас. Това упражнение не ми позволяваше да затворя мисълта си в кутия и още по-важно – провокираше ме да търся винаги възможния изход, алтернатива и ново интересно решение.
Когато пораснах приех, че тези упражнения са били част от нейния бизнес успех, защото днес тя е доцент по педагогика в предучилищна възраст. Така се научих, че мога да преплитам всяка случка, среща и история от пътя си, за да изградя собствения си успех. Разбрах, че мога да превърна всичко, което ми се случва, в инструмент за случване на мечтите си.
Мислейки за пътят на моя бизнес, много исках да не казвам думата "мечта". От една страна не ми звучи бизнес, а от друга е твърде много експлоатирана в описанието на реализацията в бизнеса. Исках да я заменя с план, стратегия, цел или дори визия.
Мечтата е като хвърчило, което те води, но всъщност ти водиш него. Гониш го, с вперен поглед в небето и в това как танцува с вятъра. Не обръщаш внимание на препятствията, през които минаваш. Поглеждаш от време на време къде стъпваш, за да не се спънеш фатално. Като цяло обаче преследваш хвърчилото преодолявайки всичко, което се изпречи на пътя ти.
Хвърчилото е свободно – също като мечтата. От нас зависи колко ще пуснем връвта, дали ще го последваме и ще се смеем от удоволствието да се надбягваме с вятъра. От нас зависи дали сме готови да тичаме напред водени единствено от очакването на нещо хубаво – надеждата.
Любимият ми филм като ученичка беше Flashdance, гледала съм го повече от 20 пъти. Има една мисъл от него, която бях написала с големи букви на стената в стаята си: „Отказвайки се от мечтите си, човек умира!“ Когато я изписвах, аз наистина си мислех за момичето, което умее да танцува невероятно, тренира много за това, но липсата на увереност и страхът от провал сякаш открадват мечтите ѝ. Някъде между всичките 20 и повече гледания на филма си обещах, че няма да предам мечтите си. Те имат нужда от мен толкова силно, колкото аз от тях. Спойката на тази връзка е надеждата.
Моите мечти винаги са били свързани с две основни неща – да пиша и да съм сред много хора, създавайки изживяване. През годините тези две неща приемаха различни образи. Журналистика, театрален мениджмънт, реклама, реторика ... Казват, че бизнес реализацията е комбинация между правилно уловени възможности и уцелване на подходящия момент. Удивлявам се от баланса и логиката на всяка стъпка по моя път. Днес се занимавам с комуникации – пиша статии, интервюта, съобщения до медиите и организирам събития.
Единственото, което следвам е категоричността да правя само неща които обичам и да не се отказвам от мечтите си. Останалото са различни цветни случки, които като прежди изтъкават чергата, по която вървя.
...
Започнах да пътувам и разбрах, че това също е от мечтата ми. Последвах я. Бях омагьосана от цветовете на Истанбул, влюбих се в дъждовния зелен Дъблин, оставих се посоките сами да се появяват пред мен, а аз само да ги следвам. Навсякъде срещах нови хора, впусках се в нови приключения, започвах да пиша нови истории, посаждах нови идеи.
...
Днес моето хвърчило лети все така нависоко, понякога се губи в облаците, а аз все така го гоня и гледам как танцува с вятъра.
Днес знам, че доброто общуване – комуникацията се основава на някои прости закони. Умението да слушаме, да се изразяваме и да намерим онова зрънце, с което да оставим следа.
Вярвам, че ако се научим да се вслушваме повече в себе си, да не се отказваме от мечтите си, да научаваме урока от всяка случка по пътя, ще разпознаваме по-добре надеждата и ще се уповаваме на нея.
Суфистите казват: „Знание, което не те усъвършенства е много по-лошо от невежеството!“
Вярвам, че всичко, което научаваме по пътя си ни прави по-добри, отваря повече възможности пред нас и съответно чертае пътя на успеха ни.
Единственото, което е нужно е да не губим надежда.
