"Исус проповядва: “Искайте и ще ви се даде. Чукайте и ще ви се отвори”.
Аз ще добавя: “Давай и ще ти се даде. Отвори се и ще ти се отвори.”
Захари Карабашлиев
Поздравителна реч пред випуск 2014 на Нов български университет
Аз ще добавя: “Давай и ще ти се даде. Отвори се и ще ти се отвори.”
Поздравителна реч пред випуск 2014 на Нов български университет
Има много проблеми, за които трябва да се говори, да се провокира емпатия!
Има много каузи, които заслужават да вложиш енергия, време и ресурс!
Дали идеята да станеш дарител осенява внезапно или назрява бавно, дали има някакви користни подбуди или действително е акт на всеотдайност .... кой може да каже?!
Кога решаваме да дарим и защо? Защото внезапно ни става тъжно, чукаме на дърво и искаме да бъдем съпричастни?
Имаме нужда да сме част от решаването на даден глобален проблем. Такава е всяка кауза, достойна за благотворителност! По някакъв странен начин това запълва собственото ни чувство за полезност. Успокояваме се, че сме нужни и се посвещаваме на една идея. Вълнуваме се от нея, вълнуваме се със нея. Надяваме се, че именно нашата малка или не чак толкова малка помощ е наистина от значение. И тя е! Винаги!
Да даряваш е повече от съпричастност, повече от това да приемеш една кауза за своя. Да даряваш е осъзната необходимост да си полезен, да направиш някой друг щастлив, да облекчиш нечии мъки. Дълбоко в себе си (чукайки на дърво) вярваме, че ако имаме нужда от помощ ще срещнем добри хора, ще видим светлина и в най-тъмната нощ! Радваме се на случаен поздрав, подадена ръка и дори на направен път. Споделяме топлина и загриженост, на които сме станали свидетели ... всичко това е вид дарение. Дарение - не само финансово или материално. Дарение - надежда, успокоение, вяра ....
Да си дарител е и култура. Възпитана от семейството и от цялото общество. Това НЕ Е част от смехотворни социални събития на "хайлайфа". На благотворително събитие не отиваме, за да си покажем новите дрехи и да се срещнем с приятели. Отиваме със съзнанието, че ставаме дарители! На благотворително събитие, не си разказваме клюки, а се стараем да научим повече за каузата, за да можем да я "продължим нататък". И не на последно място - не забравяме защо сме там! Да си дарител е отговорст! Призвание, което сам откриваш за себе си!
Убедена съм, че всяка благотворителна идея, събитие или акция трябва да бъде широко разпространена, дискутирана и обсъждана. Не винаги е с добро.. но това няма значение. Трябва да се знае, за да тръгнат повече хора след нея. Трябва да говорим, за да намерим смисъла. Трябва да се спори и защитава, за да излезе истината. А истината е, че някой, някъде има нужда от помощ и ние можем да му я дадем.
Без "обаче", "понеже", "ако" ... без лабиринти от съмнения и анализи. Без глухи думи и псевдо добродетели. Без балони от демонстрации на добри намерения. Уважавам желанието на някои дарители да останат анонимни, но това не забулва в мистерия самата кауза... не трябва!
Важно е да се говори за постигнатите резултати, важно е да се напомня за тези дарители, благотворителни инициативи и всеотдайни хора! Защото единствено ние самите можем да си помогнем! Без да търсим причини, вини и следствия, без да обвиняваме и да мърморим в ъгъла, без да коментираме и съжаляваме някого пред телевизора.... Без значение е "с колко", без значение е "кога", от значение е само помощта, дарената светлина! Когато трябва и който трябва ще го оцени!
Категорична съм, че говорейки за тези събития, ги правим по-красиви, стойностни и бляскави дори. Събираме повече хора и повече хора чуват за тях! Тогава ще има и повече дарена надежда и повече детски смях ....
Всъщност ... трябва ли ни причина, за да помогнем ?!
* * *
Над 10 000 лв. за диабетно болните деца бяха събрани на благотворителна вечер
7 март 2014 г. в 12:21
По данни на Световната здравна организация диабетът се превръща в пандемия, а до 2025г. се очаква заболеваемостта да нарасне с 50%. У нас броят на болните от диабет деца е около 1500. Едва 70 обаче е броят на децата, които използват в момента помпи, закупени и поддържани от техните родители. Повечето от тях са под 6-годишна възраст. Лечението с инсулинови помпи е с доказани предимства и осигурява по-добро качество на живота, намалява рисковете от остри усложнения и по този начин прави живота на децата с диабет максимално качествен и щастлив! България за съжаление е единствената страна в Европейския съюз, която не поема никаква част от това лечение. Лечението с инсулинови помпи у нас не е достъпно по финансови причини, защото никаква част от цената не се покрива от институциите. Цялата новина >>>
