Показват се публикациите с етикет поезия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет поезия. Показване на всички публикации

2017/07/06

За Живота

„За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.“

Жив и пъстър, 
като планинска река и бурно море, 
като надежда при изгрев и примирение по залез, 
като прошка и като повеля, 
като майчина ласка и целувка на любим, 
като приятелско рамо или урок от предател, 
като връх, който се страхуваш да изкачиш, 
като пещера, в която копнееш да се загубиш, 
като орис, 
като прокоба, 
като миг и като вечност ... 




Макар и предрешен понякога, красив е и сивотата си. 
Наметнал плащ на тъга, броди между дъждовните капки и силния порив на вятъра. Мълчалив и потънал в мисли. 
Наблюдаващ и чакащ, търсещ и искащ, даващ и носещ. 
Със свободата на силен водопад и избуяла тръстика в полето, 
със суровия писък на зимата и знойния аромат на лятото. 
Лятото, пълно с цветове и аромати, с мечти и ново начало. 
Начало, белязано от всички извървяни пътеки.

Той е израснал с щастието и болката на хиляди очи.
Той е надеждата в хиляди плахи усмивки.
Той е молитвата в хиляди сключени длани. 
Той е упованието в хиляди преклонени чела. 
Той е в мънистата на броеницата и в сърцето на диаманта. 
Той е в блясъка на златото и в мекотата на коприната. 
Той е песен на птица и полет на пеперуда по зеления килим па ливадата. 
Той е знанието в разтворена древна книга.

Умерен и мъдър, той знае как да предизвика и да посрещне атаките на времето. Как след опустошителна буря да изгради отново дом, как сред руините на унищожителна тишина да прозвучи детски смях. 

„За него – Живота, направил бих всичко!“ ...



2016/04/04

Орис

Някой някога ме е орисал
да бъда жив мечтател в пепелта
на малката вселенска вярност - 
безкрайност, в земна пълнота.

Някой някога ме е орисал
във капка дъжд да давя онзи зов,
всред който струйката на вечността се влива
в безчестието на нощта.

Някой някога ме е орисал
да търся в здрача лъч звезда,
която хората не виждат
повити в делничната пелена.

Някой някога ме е орисал
да дишам в небитието на денят,
във който утрото и залеза се сливат
в красива, страстна грехота.

Някой някога ме е орисал ....
Кога ли е било?
Къде?
В жарта да бъда огнен пламък,
а в пламъкът - парченце лед!

1992 г.


2014/02/04

Обречена


Как искате,

а не можете
да ме смажете
с бутафорните си оръжия!

Гримът ви
се е размазал - 
сменяте роли,
лъжете...

Как искате,
а не можете
да смачкате
живото в мен.

От завист ли е ... незная,
а и не искам да зная.
Важното е, 
че оживявам 
сред раздиращите ви погледи!

В дискотечния ритъм 
на дните си
бягате като ужилени,
за да достигнете
съвършенството,
което
        като дрямка
                           захвърлено е
                                               в забравените
                                                                     ъгли на мечтите ви.
Между два женски крака
търсите истината -
няма да я намерите скоро,
защото разбирате,
                           че усещането
                                               отново фалшиво е
                                                                          и ви гони
                                                                                         пак към бутилката!
Искате
да ме стъпчете,
да ми сложите маската си,
ала с вашата плесен,
не мога да дищам ....

Оставете ме да танцувам!
Танцът за мен е приказка,
а за вас - ловно поле.
Мене ме прави истинска!

Дори и на сцена,
аз съм обречена
                  да летя в друго небе ...

22.12.1990 г.

2013/11/22

къде си?

Бавно умират моите спомени...
Изпаднали в кома,
бездомни,
               забравени ...
Търсейки теб,
аз се спъвам
в отминали чувства.

Кой

от всичките прашни декори
на миналото ми си ти?

Къде си?

Подай ръка,
шепнейки извикай:
"Остани!"

1989 г.



Страст

Хищно гола,
притаено добра,
нощта властно спуска косите си над града.
Кротко скланя глава 
на рамото на дремещия път,
за да разбуди греха

с горящата си от желание плът.

И
   трепва
               грешно
                            грехът!
Грохотът на забравена страст
ослепително глухо,
оглушително ярко
кънти в хоризонта на спомена!

Грехът сваля 
своя пурпурен плащ
и нежно 
целува нощта.....

1989 г.