Обречена

Как искате,
а не можете
да ме смажете
с бутафорните си оръжия!

Гримът ви
се е размазал - 
сменяте роли,
лъжете...

Как искате,
а не можете
да смачкате
живото в мен.

От завист ли е ... незная,
а и не искам да зная.
Важното е, 
че оживявам 
сред раздиращите ви погледи!

В дискотечния ритъм 
на дните си
бягате като ужилени,
за да достигнете
съвършенството,
което
        като дрямка
                           захвърлено е
                                               в забравените
                                                                     ъгли на мечтите ви.
Между два женски крака
търсите истината -
няма да я намерите скоро,
защото разбирате,
                           че усещането
                                               отново фалшиво е
                                                                          и ви гони
                                                                                         пак към бутилката!
Искате
да ме стъпчете,
да ми сложите маската си,
ала с вашата плесен,
не мога да дищам ....

Оставете ме да танцувам!
Танцът за мен е приказка,
а за вас - ловно поле.
Мене ме прави истинска!

Дори и на сцена,
аз съм обречена
                  да летя в друго небе ...

22.12.1990 г.