Започна се! Творческа ще е тази година, с много отворени врати пред мен и през всичките чувам шаващи идеи, които спящи досега са чакали да бъдат събудени... мисля си, че трябва да се рискува в този живот, защото иначе той просто се изсипва между пръстите като току що загребан пясък. Оглеждам се и виждам цял куп неизписани бели листа, и истории, които чакат да бъдат разказани ... изживени .... от мен, сега ...
"Има неща, които можем да изоставим. Черния призрак го няма. Гласът ми като че ли е станал по.уверен, по-дързък. В него се усеща нотка, която ако се заслушам внимателно, съм сигурна, че ще разпозная. Нотка на непокорство, дори въодушевление. Страховете ми ги няма. Теб също те няма, маман, въпреки, че винаги ще те чувам да ми говориш. Вече няма да се страхувам от образа си в огледалото. Анук се усмихва насън. Можех да остана мама, тук имаме дом, приятели. Ветропоказателят през прозореца ми се върти, върти. представям си, че го слушам седмица след седмица, година след година. Представям си, че поглеждам през прозореца в една зимна утрин. Новият глас в мен избухва в смях, звукът е нещо като завръщане у дома. Новият живот в мен се завъртя се завъртя леко, сладостно. Анук бълнува, от устата й се ронят безсмислени звуци. Малките й ръчички се впиват в рамото ми.
- Моля те - Гласът й потъва в пуловера ми. - Попей ми маман. - Отваря очи. Земята, видяна от голяма височина, има същия зеленикаво-синкав отенък.
- Добре.
Тя се унася, а аз подхващам тихичко .....
С надеждата, че и този път ще е приспивна песен. Че вятърът няма да чуе. че този път ... моля те, само този път ...ще си тръгне без нас."
Из "Шоколад",Джоан Харис
