Мило момче ....

Из цикъла "Зрялост / Незрялост"

Знам, че имаш нужда от време, обаче мило момче, аз продължавам напред! Напоследък забелязвам, че минавам с висока скорост през дните …. Преди години спирах, когато видя нещо интересно (обикновено това бяха мъже, по-рядко жени, но винаги бяха възможности за страхотно преживяване). С времето разбрах, че отклонявайки се бавя само себе си (изживявам, страдам, самозалъгвам се, разбираш нали?!)

…  Дали обаче, това са спирания, които отклоняват или са спирания, които зареждат (пак се отплеснах)…

Както и да е, днес вече времето ми лети много бързо, дните се надпреварват, осъзнах, че след 40 имам толкова несвършени неща, които съм оставила за после… (неясно кога). Не искам повече да отлагам. Моят път е този, който виждам пред себе си. Преминавам през много и различни възможности за отклонения, малки и скрити улички, светещи прозорци в някои от тях, чудна музика и звънко парти … не мога да спра, да завия, оказва се, че нямам време.
Ако искаш – тръгни с мен. Може да е за малко (със сигурност няма да е за дълго, твоят път е друг). Ще полетим заедно, ще ни бъде много приятно, ще поиграем, ще се забавляваме, ще изживеем страхотни моменти – обещавам ти. После мило мое момче (не знам кога) ти ще трябва да полетиш в твоята посока и без да сме тъжни ще сме благодарни, че сме имали тези моменти заедно. Ей така, без да си обещаваме, без да мислим от сега за „ако“ и „защо“ или „редно ли е“. Не, не е! Но понякога плахо, може би тихо на пръсти искам да спра да бъда разумна, да не си задавам въпроси, просто да затворя очи и да се понеса с вятъра.

Така че – скачай преди да сме се разминали!