И ти ли сестро поязди коня

Той е готов да го възседнеш и заедно да препускате през мечти и поляни.

Той знае, че не винаги е приятел – ценен и уважаван, много често е просто средство, оръжие или инструмент. Той е доволен … просто защото е нужен.

Истината не е това, което е!

Твоята истина не е моята истина!

Как се възползваш от някого – като го виждаш като карта, която ти е раздадена и си я отделяш да я изиграеш в най-подходящия момент?!

Как точно използваш някого – като решиш, че е патерица, с която можеш да преминеш нататък?

Как и защо го правиш, когато нямаш собствен фокус и цел?

И ти ли сестро поязди коня и реши, че след малко рандеву в поляната и държането на юздите – притежаваш и можеш да жонглираш с възможностите?!

Не е толкова лесно и е толкова важно да знаеш защо и кога са ти разрешили да пояздиш.

Минават като на лента разни хора с разни идеи, всеки решава, че може да си вземе по парче от мен – да го използва и по този начин да се придвижи напред … да поязди за малко и да стигне накъдето е тръгнал. 

Това не е приятелство, не е любов и доброта, не е … правилно.

Защото, когато наречеш някого за приятел не го яздиш, не го избираш търсейки неговите силни страни и не започваш да търсиш как и кога да ги използваш. Защото, когато наречеш някого за приятел не скриваш неговите споделени воали, за да ги разгърнеш като плащ, срещу самия него ... някога, някъде ...

Защото, когато избереш някого за приятел той може би ще ти повярва, може би, ще реши да се подпре на теб в собствения си път и тогава – в момента, в който разбере, че си кух … ще му стане тъжно. Но няма да падне!

На мен ми стана тъжно! Не самотно, не ядосано, не предадено…. Стана ми тъжно.

Много ездачи имахме с моят кон през годините. Много чужди идеи и много чужди светлини тръгвахме да гоним с вятъра …. Заради изкривена като в огледало представа за приятелството, заради запълване на нашите си собствени желания и утоляване на жаждата да бъдем необходими. Омайващо е усещането за полезност... и толкова мамещо....

Не си първата сестро, няма и да си последната. Но бъди сигурна, че си един от най-важните учители по този път.

Чувствам се като кана, от която разни хора си наливат понякога. Мярката на всеки е различна. Мярката за всеки е различна. Разни хора, с разни апетити. Разни пътища, по които те използват яздейки те да си измечтаят, че летят ...

И ти ли?!

Дано съм ти била полезна сестро! 

Успех и късмет ти желая – чарът си е в теб :)