2017/07/06

Слово за Живота

„За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.“

Жив и пъстър, като планинска река и бурно море, като надежда при изгрев и примирение по залез, като прошка и като повеля, като майчина ласка и целувка на любим, като приятелско рамо или урок от предател, като връх, който се страхуваш да изкачиш, като пещера, в която копнееш да се загубиш, като орис, като прокоба, като миг и като вечност, жив и пъстър е живота!

Роден от Вечността, носител на непреходната истина. Учител и воин. Създател на герои и мъдреци. 

Той е началото и същността! Звездите на небесния свод разпръснати като на тепсия са начертали пътя на неговото знамение. Предание, което се носи като тиха молитва във времето. Ода за него пее Вселената!



Отварям очи и го съзирам на всякъде – властно стъпващ, с поза на вожд и владетел, с поглед прикован в душата ми, рамене на исполин, осанка на господар. Гласът му е камбанен звън – ясен и силен, обещаващ и задължаващ, а шепотът му като дим се просмуква в мен и отеква до болка.

Макар и предрешен понякога, красив е и сивотата си. Наметнал плащ на тъга, броди между дъждовните капки и силния порив на вятъра. Мълчалив и потънал в мисли. Наблюдаващ и чакащ, търсещ и искащ, даващ и носещ. Със свободата на силен водопад и избуяла тръстика в полето, със суровия писък на зимата и знойния аромат на лятото. Лятото, пълно с цветове и аромати, с мечти и ново начало. Начало, белязано от всички извървяни пътеки.

Той е израснал с щастието и болката на хиляди очи. Той е надеждата в хиляди плахи усмивки. Той е молитвата в хиляди сключени длани. Той е упованието в хиляди преклонени чела. Той е в мънистата на броеницата и в сърцето на диаманта. Той е в блясъка на златото и в мекотата на коприната. Той е песен на птица и полет на пеперуда по зеления килим па ливадата. Той е знанието в разтворена древна книга.

Мъжеството му носи заряда на боговете, а справедливостта му, дори невидима понякога носи уроци и светлина по пътя на всеки от нас. Умерен и мъдър, той знае как да предизвика и да посрещне атаките на времето. Как след опустошителна буря да изгради отново дом, как сред руините на унищожителна тишина да прозвучи детски смях. 

„За него – Живота, направил бих всичко!“ – е казал поетът. С първия слънчев лъч на всеки нов ден аз затварям очи, благодаря и се моля на силите на земята, огъня, въздуха и водата – съхранете Живота! Нека всички галактики, богове и вселени ме чуят – нека пребъде Живота!