Вярвам, че всичко може да бъде променено, дорисувано, оцветено, всичко може
да бъде преглътнато и скътано дълбоко в скрина. Но нищо, никога не може да бъде
напълно забравено! Знам го! Дори в моментите, в които съм абсолютно сигурна, че съм го
изтрила, споменът, вкусът, усещането лекичко се провира на пръсти и точно в
момента, в който най-малко очаквам прошепва в ухото ми „Тук съм!“.
Вярвам, че ако много искам да стана бяла – ще стана! Знам, че мога да поема
и да разпръсна светлина. Вярвам, че онези коварни погледни, които ме пресрещат
мога да отклоня. Със сигурност не мога да ги променя… това могат да направят
само очите, които ги раждат. Вярвам, че с една усмивка мога да си създам плащ,
да се загърна и да продължа.
Мога да смачкам на топка всичките си измислени филми и роли и да ги ….. хвърля? …. скрия? … похлупя?... е, ще си създам нови! Ще бъдат по-уверени, по–изправени, по-ведри, по-дръзки, по-жълти, по-умерени, по-смели, по-силни, по-…
Такааа, вземам тампонче и махам грима, изчиствам, изплаквам. Поглеждам за
всеки случай през прозореца – толкова ясно небе! Топло и птиците пеят. Средата
на януари? Идеално време за старт (нека не казваме ново начало, че имам набор
начала в гардероба). Полагам основата на новия грим. Ще избера по-спокойни и
усмихнати тонове, може би дори ще рискувам с нещо напълно различно…
Привет :)
Привет :)
