2014/03/09

Да бъдеш Дарител

"Исус проповядва: “Искайте и ще ви се даде. Чукайте и ще ви се отвори”.
Аз ще добавя: “Давай и ще ти се даде. Отвори се и ще ти се отвори.”


Има много проблеми, за които трябва да се говори, да се провокира емпатия!
Има много каузи, които заслужават да вложиш енергия, време и ресурс!
Дали идеята да станеш дарител осенява внезапно или назрява бавно, дали има някакви користни подбуди или действително е акт на всеотдайност .... кой може да каже?! 

Кога решаваме да дарим и защо? Защото внезапно ни става тъжно, чукаме на дърво и искаме да бъдем съпричастни? 


Имаме нужда да сме част от решаването на даден глобален проблем. Такава е всяка кауза, достойна за благотворителност! По някакъв странен начин това запълва собственото ни чувство за полезност. Успокояваме се, че сме нужни и се посвещаваме на една идея. Вълнуваме се от нея, вълнуваме се със нея. Надяваме се, че именно нашата малка или не чак толкова малка помощ е наистина от значение. И тя е! Винаги!

Да даряваш е повече от съпричастност, повече от това да приемеш една кауза за своя. Да даряваш е осъзната необходимост да си полезен, да направиш някой друг щастлив, да облекчиш нечии мъки. Дълбоко в себе си (чукайки на дърво) вярваме, че ако имаме нужда от помощ ще срещнем добри хора, ще видим светлина и в най-тъмната нощ! Радваме се на случаен поздрав, подадена ръка и дори на направен път. Споделяме топлина и загриженост, на които сме станали свидетели ... всичко това е вид дарение. Дарение - не само финансово или материално. Дарение - надежда, успокоение, вяра .... 

Да си дарител е и култура. Възпитана от семейството и от цялото общество. Това НЕ Е част от смехотворни социални събития на "хайлайфа". На благотворително събитие не отиваме, за да си покажем новите дрехи и да се срещнем с приятели. Отиваме със съзнанието, че ставаме дарители! На благотворително събитие, не си разказваме клюки, а се стараем да научим повече за каузата, за да можем да я "продължим нататък". И не на последно място - не забравяме защо сме там! Да си дарител е отговорст! Призвание, което сам откриваш за себе си!

Убедена съм, че всяка благотворителна идея, събитие или акция трябва да бъде широко разпространена, дискутирана и обсъждана. Не винаги е с добро.. но това няма значение. Трябва да се знае, за да тръгнат повече хора след нея. Трябва да говорим, за да намерим смисъла. Трябва да се спори и защитава, за да излезе истината. А истината е, че някой, някъде има нужда от помощ и ние можем да му я дадем.

Без "обаче", "понеже", "ако" ... без лабиринти от съмнения и анализи. Без глухи думи и псевдо добродетели. Без балони от демонстрации на добри намерения. Уважавам желанието на някои дарители да останат анонимни, но това не забулва в мистерия самата кауза... не трябва!

Важно е да се говори за постигнатите резултати, важно е да се напомня за тези дарители, благотворителни инициативи и всеотдайни хора! Защото единствено ние самите можем да си помогнем! Без да търсим причини, вини и следствия, без да обвиняваме и да мърморим в ъгъла, без да коментираме и съжаляваме някого пред телевизора.... Без значение е "с колко", без значение е "кога", от значение е само помощта, дарената светлина! Когато трябва и който трябва ще го оцени! 

Категорична съм, че говорейки за тези събития, ги правим по-красиви, стойностни и бляскави дори. Събираме повече хора и повече хора чуват за тях! Тогава ще има и повече дарена надежда и повече детски смях ....


Всъщност ... трябва ли ни причина, за да помогнем ?!

                                                                                                    * * *

Над 10 000 лв. за диабетно болните деца бяха събрани на благотворителна вечер

7 март 2014 г. в 12:21
По данни на Световната здравна организация диабетът се превръща в пандемия, а до 2025г. се очаква заболеваемостта да нарасне с 50%.  У нас броят на болните от диабет деца е около 1500. Едва 70 обаче е броят на децата, които използват в момента помпи, закупени и поддържани от техните родители. Повечето от тях са под 6-годишна възраст. Лечението с инсулинови помпи е с доказани предимства и осигурява по-добро качество на живота, намалява рисковете от остри усложнения и по този начин прави живота на децата с диабет максимално качествен и щастлив! България за съжаление е единствената страна в Европейския съюз, която не поема никаква част от това лечение.  Лечението с инсулинови помпи у нас не е достъпно по финансови причини, защото никаква част от цената не се покрива от институциите. Цялата новина >>>