Време ... време за подреждане на пъзела докато си впримчен в клетката на ... рамките на времето. Празник е, магически! От полунощ търся думи, за да си подредя желанието, защото всяка подредба ми се струва нелепо обикновена или пък някак плоска - двуизмерна. Говорих с приятелка, която никога не знае кой ден сме и кой ден предстои. Завидях й! Не, всъщност само й се усмихнах - такава си е, светла ... и аз такава си я обичам - неориентирана някак си и в същото време точно знаеща какво иска. Магическото наметало на дните, подгизнало днес от многото дъжд сякаш се опита да ми пренареди думите в желанието. И аз спокойно склоних глава и се оставих времето да ме погали по косата... Пък каквото ще да става!
