Страст

Хищно гола,
притаено добра,
нощта властно спуска косите си над града.
Кротко скланя глава 
на рамото на дремещия път,
за да разбуди греха

с горящата си от желание плът.

И
   трепва
               грешно
                            грехът!
Грохотът на забравена страст
ослепително глухо,
оглушително ярко
кънти в хоризонта на спомена!

Грехът сваля 
своя пурпурен плащ
и нежно 
целува нощта.....

1989 г.